НАШИТЕ ДЕЦА НЕ СА НАШИ ДЕЦА, НО СА НАША СЪКРОВЕНА ОБИЧ, МЪКА И ОТГОВОРНОСТ
В края на 1995 г. се роди втората ми дъщеря. Доносено, добре развито дете от нормално протекла бременност, родено по естествен начин и кърмено само два месеца. Като повечето изкуствено хранени деца, наддаваше на тегло по повече от килограм месечно и около първия си рожден ден приличаше на пъргава пухкава кукличка. Очевидната й жизненост и чудесно темпо на физическо и психическо развитие, (а и безпаричието по време на отпуската по майчинство) ме подтикнаха да я оставя в детска ясла веднага след навършване на година и половина.
В края на 1995 г. се роди втората ми дъщеря. Доносено, добре развито дете от нормално протекла бременност, родено по естествен начин и кърмено само два месеца. Като повечето изкуствено хранени деца, наддаваше на тегло по повече от килограм месечно и около първия си рожден ден приличаше на пъргава пухкава кукличка. Очевидната й жизненост и чудесно темпо на физическо и психическо развитие, (а и безпаричието по време на отпуската по майчинство) ме подтикнаха да я оставя в детска ясла веднага след навършване на година и половина.
Поради неизличимия спомен от драматичния „яслен период” на голямата ми дъщеря, реших да подходя предпазливо и в течение на един месец водех детето на разходка до „къщичката с многото дечица”. След това започна да престоява в яслата отначало по 2 ч., после – по 4 и чак след втория месец я оставих за целия ден. Реших, че този път съм надхитрила стреса и предотвратила честите вирусни инфекции и най-после се втурнах да работя. За една седмица.
След първата тежка вирусна инфекция и първия антибиотик, последва наскоро втора, после трета. От ръководството на детското заведение се чудеха защо мъча детето. Накрая се осмелиха да ме посъветват да си го взема за известен период, защото е безмислено да посещава групата само по три-четири дни в месеца, но аз се заинатих.
След петия антибиотик състоянието рязко се влоши. Детето видимо се смали и отслабна, посърна, престана да се храни и от „руменото синеоко слънчице” се превърна в „бледоликото капризно дяволче”. За всеки дипломиран лекар би трябвало да е ясно, че в резултат от антибиотичната и цялата останала химическа агресия са настъпили тежка дисбактериоза и имунен срив, състояние, известно в медицината като „порочен кръг”. Съзнавах, че с неправилното си поведение застрашавам живота на дъщеря си и исках да предприема мерки за преодоляването на този тежък дисбаланс, но щом се появеше следващия вирус и чуех познатата кънтяща кашлица, ужасена хуквах към аптеката за антибиотик. Аз, която никога на никого не предписах антибиотик при вирусна инфекция, (това е груба лекарска некомпетентност)!
Причините? Страх! Страхът, породен от липсата на истинска вяра. Паниката, която блокира естествения, спокоен ход на мислите, винаги е най-лошият съветник. Да прибавим и голямата доза незнание за природните алтернативи в подобни случаи. Разбира се, не става дума за фармакологичните витамини и минерали и билковите чайчета – тях тя ги пиеше ежедневно в максимално допустимите количества. Ефект нямаше.
Тук може би е добре да отбележа, че 40% от българските дечица се раждат с капацитет на имунна защита, клонящ към нула. Като прибавим към това и липсата на хранителна стойност на майчиното мляко, а впоследствие и на всичката останала храна, с която убиваме децата си, никак не е чудно, че са толкова крехки и болнави. Чудото е, че и в най-тежката криза изход винаги има!
Точно в този период на безпътица, една позната поиска да сподели с лекар наблюденията над болната си дъщеря и за щастие се спря на мен. Детето й страдаше от тежка постваксинална церебрална парализа, придружена от множество чести големи епилептични припадъци (до десет дневно!). От около година по препоръка на лекар започнала редовно да го храни с вносни микроводорасли и представете си! – честотата на припадъците намаляла, а от няколко месеца не е имало нито един пристъп! Подаде ми красиво оформени печатни материали за микроводораслите. Направих се, че ги разглеждам с интерес, а скришом я наблюдавах изпод вежди и си мислех, че една от двете ни не е в ред, но това в никой случай не съм аз!
Тъкмо през този период на научната си кариера активно се занимавах с проблемите на епилепсията и такива „притчи” бяха под достойнството на един психоневрофармаколог. Постарах се бързичко да я разкарам под предтекст, че детето ми пак е болно и не разполагам с време и... не поисках да се вслушам в уверенията й, че „тази храна и на него ще помогне”.
След няколко месеца пътищата ни отново се пресякоха. Тя беше още по-ентусиазирана, а аз два пъти по-отчаяна и притеснена за здравето на малката. Този път се вслушах в думите й и внезапно си припомних как навремето в час по биология учителката дълго ни разказва за микроводораслите – настояща храна на космонавтите и бъдеща – на цялото човечество. На раздяла взех като подарък първите десет капсули – съчетание от AFA, спирулина и люцерна (под наименованието ЗЕЛЕНА ЕНЕРГИЯ), и разбира се ги изпихме двамата със съпруга ми. Елементарна предпазливост – ако ще се трови някой, защо да е невинното детенце?!
След седмица бяхме живи и здрави и венците ни вече не кървяха. Купих двадесет капсули (които се оказаха съвсем „на сметка” в сравнение с цените на антибиотиците) и плахо започнах да давам по едничка дневно на дъщерята. След около три месеца боледуванията й се разредиха, чешмичката в нослето пресъхна, апетитъ й се възвърна и посещенията в яслата зачестиха. Сега, след четири години, там пак се чудят с нас – какво е това „желязно” детенце, дето грип не го хваща, а варицела кара по два дена – без сърбежи и други досадни подробности?
След като почувствах лечебната сила на тази необикновена храна, аз удовлетворих молбата на майката на Надежда (детето с „изчезналата епилепсия”) да проведем контролна електроенцефалография (ЕЕГ). Колегата – ерудиран и опитен специалист отказа да проумее странната липса на предшестващото, богато документирано с цяла папка ЕЕГ-та, епилептично огнище. Ние му открихме тайната на водораслите, но му признахме, че майката на своя отговорност беше намалявала постепенно до незначителни дози количеството на противоепилептичните лекарства. Междувременно Надя порасна и навлезе в пубертета. Предполагах, че характерните за тази възраст хормонални колебания ще се отразят неблагоприятно върху основното страдание, но промени нямаше. Тя и до днес не е получила нито един гърчов пристъп – вече пет години поред.
След Надя се заредиха и други увредени дечица. Видях възкресението на детската усмивка и радостта по лицата на родителите. Дали съществува по-добра жътва за лекаря от напъпилата като роза детска усмивка? Колкото до мен – не би могло да има!
Следващите редове са насочени към тези бащи и майки, които истински милеят за децата си и са осъзнали голямата отговорност на родителството. Това е най-сериозният ни изпит в живота, за който не ни четат подготвителни лекции и няма поправителна сесия. Писателят Станислав Лем в една от фантастичните си истории беше построил на далечна планета училище за родители. Време е за такова и на Земята. Да си представим, че то е вече съградено и да посветим първите знания в него на здравето на нашите деца.
Кълновете на здравословния баланс в детския организъм са заложени в утробата на майката. От нейното физическо здраве и психоемоционално равновесие зависи до голяма степен развитието и благосъстоянието на бъдещото й дете. Независимо от останалите фактори в ежедневието, бременната е длъжна да организира по нов начин ритъма си на живот, да синхронизира мислите, чувствата и действията си и на първо място – да промени начина на хранене и естеството на консумираната храна.
Съвременните жени в детеродна възраст би трябвало да са наясно, че тяхното поколение е жертва на последиците на стреса и на много други вредни въздействия с ефект на натрупване в околната среда и човешкия организъм:
- тежък почвен хранителен дефицит, съчетан с галопираща екологична интоксикация;
- повишен радиационен фон;
- неизбежно отравяне с ксенохормони;
- блокиране на клетъчната виталност с ваксинации и различни клетъчно-подтискащи медикаменти и пр.
С други думи, днешните млади майки са родени с клетки, гладни за енергия, хранителни вещества, биорегулаторни субстанции, ензими и антиоксиданти и живеят в условията на тлеещ хормонален дисбаланс. Това е предпоставка за ранна проява на разрушителното, болестотворно въздействие на хроничния стрес, който още от детска възраст допълнително срива равновесието на психо-невро-ендокринно-имунната (ПНЕИ) система. Описаните проблеми ескалират във всяко следващо поколение и се отразяват драстично на общата и детска заболеваемост и смъртност. По тези критерии (най-показателни за нивото на здравеопазването в дадена страна) България в момента може да се равнява само със страните от третия свят.
Най-лесният и естествен начин за противодействие спрямо убийствените фактори на околната среда е разумното хранене. Поради това, очертаната в тази книга универсална научна стратегия на ежедневна употреба на хранителни добавки и правилно съчетаване на храните трябва да се разяснява и препоръчва настоятелно на всички бременни жени още от първия ден след зачеването. Добавянето на биогенна хран в ежедневното меню на бременната вече не е въпрос само на личен избор, а на обществена отговорност в името на оцеляването на нашите деца и продължаването на българския род. Ако сериозните ежедневни проблеми в настоящето ви пречат да видите буреносните облаци, забулващи житейския хоризонт на бъдещите поколения и съдбата им засега не ви интересува, погледнете на тази храна като на най-сигурната лична здравна застраховка, която отсрочва във времето вашите собствени и на бъдещото ви дете заболявания.
Откъс от книгата на Др Мария Папазова „Хак Рост”
След първата тежка вирусна инфекция и първия антибиотик, последва наскоро втора, после трета. От ръководството на детското заведение се чудеха защо мъча детето. Накрая се осмелиха да ме посъветват да си го взема за известен период, защото е безмислено да посещава групата само по три-четири дни в месеца, но аз се заинатих.
След петия антибиотик състоянието рязко се влоши. Детето видимо се смали и отслабна, посърна, престана да се храни и от „руменото синеоко слънчице” се превърна в „бледоликото капризно дяволче”. За всеки дипломиран лекар би трябвало да е ясно, че в резултат от антибиотичната и цялата останала химическа агресия са настъпили тежка дисбактериоза и имунен срив, състояние, известно в медицината като „порочен кръг”. Съзнавах, че с неправилното си поведение застрашавам живота на дъщеря си и исках да предприема мерки за преодоляването на този тежък дисбаланс, но щом се появеше следващия вирус и чуех познатата кънтяща кашлица, ужасена хуквах към аптеката за антибиотик. Аз, която никога на никого не предписах антибиотик при вирусна инфекция, (това е груба лекарска некомпетентност)!
Причините? Страх! Страхът, породен от липсата на истинска вяра. Паниката, която блокира естествения, спокоен ход на мислите, винаги е най-лошият съветник. Да прибавим и голямата доза незнание за природните алтернативи в подобни случаи. Разбира се, не става дума за фармакологичните витамини и минерали и билковите чайчета – тях тя ги пиеше ежедневно в максимално допустимите количества. Ефект нямаше.
Тук може би е добре да отбележа, че 40% от българските дечица се раждат с капацитет на имунна защита, клонящ към нула. Като прибавим към това и липсата на хранителна стойност на майчиното мляко, а впоследствие и на всичката останала храна, с която убиваме децата си, никак не е чудно, че са толкова крехки и болнави. Чудото е, че и в най-тежката криза изход винаги има!
Точно в този период на безпътица, една позната поиска да сподели с лекар наблюденията над болната си дъщеря и за щастие се спря на мен. Детето й страдаше от тежка постваксинална церебрална парализа, придружена от множество чести големи епилептични припадъци (до десет дневно!). От около година по препоръка на лекар започнала редовно да го храни с вносни микроводорасли и представете си! – честотата на припадъците намаляла, а от няколко месеца не е имало нито един пристъп! Подаде ми красиво оформени печатни материали за микроводораслите. Направих се, че ги разглеждам с интерес, а скришом я наблюдавах изпод вежди и си мислех, че една от двете ни не е в ред, но това в никой случай не съм аз!
Тъкмо през този период на научната си кариера активно се занимавах с проблемите на епилепсията и такива „притчи” бяха под достойнството на един психоневрофармаколог. Постарах се бързичко да я разкарам под предтекст, че детето ми пак е болно и не разполагам с време и... не поисках да се вслушам в уверенията й, че „тази храна и на него ще помогне”.
След няколко месеца пътищата ни отново се пресякоха. Тя беше още по-ентусиазирана, а аз два пъти по-отчаяна и притеснена за здравето на малката. Този път се вслушах в думите й и внезапно си припомних как навремето в час по биология учителката дълго ни разказва за микроводораслите – настояща храна на космонавтите и бъдеща – на цялото човечество. На раздяла взех като подарък първите десет капсули – съчетание от AFA, спирулина и люцерна (под наименованието ЗЕЛЕНА ЕНЕРГИЯ), и разбира се ги изпихме двамата със съпруга ми. Елементарна предпазливост – ако ще се трови някой, защо да е невинното детенце?!
След седмица бяхме живи и здрави и венците ни вече не кървяха. Купих двадесет капсули (които се оказаха съвсем „на сметка” в сравнение с цените на антибиотиците) и плахо започнах да давам по едничка дневно на дъщерята. След около три месеца боледуванията й се разредиха, чешмичката в нослето пресъхна, апетитъ й се възвърна и посещенията в яслата зачестиха. Сега, след четири години, там пак се чудят с нас – какво е това „желязно” детенце, дето грип не го хваща, а варицела кара по два дена – без сърбежи и други досадни подробности?
След като почувствах лечебната сила на тази необикновена храна, аз удовлетворих молбата на майката на Надежда (детето с „изчезналата епилепсия”) да проведем контролна електроенцефалография (ЕЕГ). Колегата – ерудиран и опитен специалист отказа да проумее странната липса на предшестващото, богато документирано с цяла папка ЕЕГ-та, епилептично огнище. Ние му открихме тайната на водораслите, но му признахме, че майката на своя отговорност беше намалявала постепенно до незначителни дози количеството на противоепилептичните лекарства. Междувременно Надя порасна и навлезе в пубертета. Предполагах, че характерните за тази възраст хормонални колебания ще се отразят неблагоприятно върху основното страдание, но промени нямаше. Тя и до днес не е получила нито един гърчов пристъп – вече пет години поред.
След Надя се заредиха и други увредени дечица. Видях възкресението на детската усмивка и радостта по лицата на родителите. Дали съществува по-добра жътва за лекаря от напъпилата като роза детска усмивка? Колкото до мен – не би могло да има!
Следващите редове са насочени към тези бащи и майки, които истински милеят за децата си и са осъзнали голямата отговорност на родителството. Това е най-сериозният ни изпит в живота, за който не ни четат подготвителни лекции и няма поправителна сесия. Писателят Станислав Лем в една от фантастичните си истории беше построил на далечна планета училище за родители. Време е за такова и на Земята. Да си представим, че то е вече съградено и да посветим първите знания в него на здравето на нашите деца.
Кълновете на здравословния баланс в детския организъм са заложени в утробата на майката. От нейното физическо здраве и психоемоционално равновесие зависи до голяма степен развитието и благосъстоянието на бъдещото й дете. Независимо от останалите фактори в ежедневието, бременната е длъжна да организира по нов начин ритъма си на живот, да синхронизира мислите, чувствата и действията си и на първо място – да промени начина на хранене и естеството на консумираната храна.
Съвременните жени в детеродна възраст би трябвало да са наясно, че тяхното поколение е жертва на последиците на стреса и на много други вредни въздействия с ефект на натрупване в околната среда и човешкия организъм:
- тежък почвен хранителен дефицит, съчетан с галопираща екологична интоксикация;
- повишен радиационен фон;
- неизбежно отравяне с ксенохормони;
- блокиране на клетъчната виталност с ваксинации и различни клетъчно-подтискащи медикаменти и пр.
С други думи, днешните млади майки са родени с клетки, гладни за енергия, хранителни вещества, биорегулаторни субстанции, ензими и антиоксиданти и живеят в условията на тлеещ хормонален дисбаланс. Това е предпоставка за ранна проява на разрушителното, болестотворно въздействие на хроничния стрес, който още от детска възраст допълнително срива равновесието на психо-невро-ендокринно-имунната (ПНЕИ) система. Описаните проблеми ескалират във всяко следващо поколение и се отразяват драстично на общата и детска заболеваемост и смъртност. По тези критерии (най-показателни за нивото на здравеопазването в дадена страна) България в момента може да се равнява само със страните от третия свят.
Най-лесният и естествен начин за противодействие спрямо убийствените фактори на околната среда е разумното хранене. Поради това, очертаната в тази книга универсална научна стратегия на ежедневна употреба на хранителни добавки и правилно съчетаване на храните трябва да се разяснява и препоръчва настоятелно на всички бременни жени още от първия ден след зачеването. Добавянето на биогенна хран в ежедневното меню на бременната вече не е въпрос само на личен избор, а на обществена отговорност в името на оцеляването на нашите деца и продължаването на българския род. Ако сериозните ежедневни проблеми в настоящето ви пречат да видите буреносните облаци, забулващи житейския хоризонт на бъдещите поколения и съдбата им засега не ви интересува, погледнете на тази храна като на най-сигурната лична здравна застраховка, която отсрочва във времето вашите собствени и на бъдещото ви дете заболявания.
Откъс от книгата на Др Мария Папазова „Хак Рост”