ВДЪХНОВЕНИЯ
"Ти си такъв, каквото е твоето силно
вътрешно желание.
Каквото е твоето силно вътрешно желание,
такава е и волята ти.
Каквато е волята ти,
такива са делата ти.
Каквито са делата ти
такава е и съдбата ти."
вътрешно желание.
Каквото е твоето силно вътрешно желание,
такава е и волята ти.
Каквато е волята ти,
такива са делата ти.
Каквито са делата ти
такава е и съдбата ти."
ОБЕЩАЙТЕ НА СЕБЕ СИ
Обещайте си да бъдете толкова силни, че нищо да не може да наруши душевното ви равновесие.
Да говорите за здраве, щастие и благополучие с всеки, когото срещате.
Да накарате вашите приятели да се чувстват специални и ценени.
Да гледате от слънчевата страна на всичко и да осъществите оптимизма си.
Да мислите само за най-доброто, да работите за най-доброто и да очаквате само най-доброто.
Да бъдете точно толкова въодушевени от успеха на другите, колкото и от вашия собствен.
Да забравите грешките от миналото и да наблегнете на по-големите постижения в бъдещето.
Да имате жизнерадостно изражение по всяко време и да дарявате с усмивка всяко живо същество, което срещате.
Да отделите толкова време за самоусъвършенстване, че да нямате време да критикувате другите.
Да бъдете твърде неограничен, за да се безпокоите; твърде благороден, за да се ядосвате; твърде силен, за да се страхувате и твърде щастлив, за да позволите присъствието на неприятности в живота ви.
Кристиан Д. Ларсон
Обещайте си да бъдете толкова силни, че нищо да не може да наруши душевното ви равновесие.
Да говорите за здраве, щастие и благополучие с всеки, когото срещате.
Да накарате вашите приятели да се чувстват специални и ценени.
Да гледате от слънчевата страна на всичко и да осъществите оптимизма си.
Да мислите само за най-доброто, да работите за най-доброто и да очаквате само най-доброто.
Да бъдете точно толкова въодушевени от успеха на другите, колкото и от вашия собствен.
Да забравите грешките от миналото и да наблегнете на по-големите постижения в бъдещето.
Да имате жизнерадостно изражение по всяко време и да дарявате с усмивка всяко живо същество, което срещате.
Да отделите толкова време за самоусъвършенстване, че да нямате време да критикувате другите.
Да бъдете твърде неограничен, за да се безпокоите; твърде благороден, за да се ядосвате; твърде силен, за да се страхувате и твърде щастлив, за да позволите присъствието на неприятности в живота ви.
Кристиан Д. Ларсон
“Всички ние сме участници в едно космическо пътешествие. Спрели сме тук за малко, за да се срещнем, да се обичаме и да споделяме. Ако споделяме с добри чувства, с леко сърце и любов, ще създадем изобилие и радост за всички. И тогава ще си е струвало да живеем”.
Дийпак Чопра
Дийпак Чопра
"Помолих за сила... а съдбата ми даде трудности - за да ме направи силен!
Помолих за мъдрост... а съдбата ми даде проблеми за решаване!
Помолих за напредък... а съдбата ми даде мозък и мускули, с които да работя!
Помолих за обич... а съдбата ми даде хора с проблеми, които се нуждаеха от помощ!
Помолих за услуги... а съдбата ми даде възможности!
Не получих нищо от това, за което бях молил, но получих всичко, от което всъщност се нуждаех."
Помолих за мъдрост... а съдбата ми даде проблеми за решаване!
Помолих за напредък... а съдбата ми даде мозък и мускули, с които да работя!
Помолих за обич... а съдбата ми даде хора с проблеми, които се нуждаеха от помощ!
Помолих за услуги... а съдбата ми даде възможности!
Не получих нищо от това, за което бях молил, но получих всичко, от което всъщност се нуждаех."
НАЙ-ХУБАВИЯТ ДЕН
Най-хубавият ден? Днешният.
Най-голямата спънка? Страхът.
Най-лесното нещо? Да се заблудиш.
Най-голямата грешка? Да паднеш духом.
Коренът на всички злини? Егоизмът.
Най-хубавото развлечение? Работата.
Най-лошото поражение? Отчаянието.
Най-добрите учители? Децата.
Най-първа необходимост? Общуването.
Най-голямото щастие? Да си полезен на другите.
Най-голямата тайна? Смъртта.
Най-неприятният недостатък? Лошото настроение.
Най-опасният човек? Лъжецът.
Най-коварното чувство? Ненавистта.
Най-красивият подарък? Прошката.
Най-необходимото? Домашното огнище.
Най-краткият път? Правилният.
Най-приятното усещане? Вътрешният мир.
Най-добрата защита? Усмивката.
Най-голямото удовлетворение? Изпълненият дълг.
Най-мощната сила? Вярата.
Най-стимулиращият дар? Надеждата.
Единствената реалност? Любовта.
Майка Тереза
Най-хубавият ден? Днешният.
Най-голямата спънка? Страхът.
Най-лесното нещо? Да се заблудиш.
Най-голямата грешка? Да паднеш духом.
Коренът на всички злини? Егоизмът.
Най-хубавото развлечение? Работата.
Най-лошото поражение? Отчаянието.
Най-добрите учители? Децата.
Най-първа необходимост? Общуването.
Най-голямото щастие? Да си полезен на другите.
Най-голямата тайна? Смъртта.
Най-неприятният недостатък? Лошото настроение.
Най-опасният човек? Лъжецът.
Най-коварното чувство? Ненавистта.
Най-красивият подарък? Прошката.
Най-необходимото? Домашното огнище.
Най-краткият път? Правилният.
Най-приятното усещане? Вътрешният мир.
Най-добрата защита? Усмивката.
Най-голямото удовлетворение? Изпълненият дълг.
Най-мощната сила? Вярата.
Най-стимулиращият дар? Надеждата.
Единствената реалност? Любовта.
Майка Тереза
ПОКАНА
на Орая Планинският Мечтател
Не ме интересува как си изкарваш прехраната - искам да знам за какво те боли и дали би посмял да мечтаеш, да посрещнеш копнежа на сърцето си.
Не ме интересува на колко години си. Искам да знам дали би рискувал да изглеждаш глупак заради любовта си, мечтата си, заради приключението да бъдеш жив.
Не ме интересува кои планети кръжат около луната ти - искам да знам дали си се докосвал до собствената си горест, дали оставаш неограничаван от препятствията на живота или се свиваш и затваряш от страх да не се повтори болката!
Искам да знам дали можеш да бъдеш в болката, моята, или твоята собствена, без да я криеш, заглушаваш, или да я “поправяш”.
Искам да знам дали можеш да бъдеш в радостта- моята или твоята собствена, дали можеш да танцуваш лудо и да оставиш екстаза да те изпълни до последната ти клетка, без да предупреждаваш да сме внимателни, разумни или да помним ограничаващата ни човешка същност.
Не ме интересува дали историята, която ми разказваш, е истина. Искам да знам дали можеш да разочароваш някой друг, оставайки верен на себе си, дали можеш да понесеш обвинението, че си “предател”, непредавайки собствената си душа.
Искам да знам дали можеш да бъдеш предан и следователно заслужаващ доверие.
Искам да знам дали можеш да видиш красотата, дори когато тя не е красива всеки ден и дали можеш да си Извора на Божието присъствие в живота.
Искам да знам дали можеш да живееш с поражението - твоето или моето - и все пак да си в състояние да застанеш на ръба и да рискуваш отново - “ДА”!
Не ме интересува къде живееш и колко пари имаш. Искам да знам дали можеш да се събудиш след нощта на горестта и отчаянието, изтерзан и наранен до кости, и да направиш каквото е нужно да бъде направено за децата.
Не ме интересува кой си и как си дошъл тук. Искам да знам дали ще застанеш до мен в огъня и няма да се отдръпнеш.
Не ме интересува къде и какво си учил. Искам да знам какво те поддържа отвътре, когато всичко друго се руши.
Искам да знам дали можеш да бъдеш сам със себе си и дали наистина харесваш компанията си в самотните моменти.
на Орая Планинският Мечтател
Не ме интересува как си изкарваш прехраната - искам да знам за какво те боли и дали би посмял да мечтаеш, да посрещнеш копнежа на сърцето си.
Не ме интересува на колко години си. Искам да знам дали би рискувал да изглеждаш глупак заради любовта си, мечтата си, заради приключението да бъдеш жив.
Не ме интересува кои планети кръжат около луната ти - искам да знам дали си се докосвал до собствената си горест, дали оставаш неограничаван от препятствията на живота или се свиваш и затваряш от страх да не се повтори болката!
Искам да знам дали можеш да бъдеш в болката, моята, или твоята собствена, без да я криеш, заглушаваш, или да я “поправяш”.
Искам да знам дали можеш да бъдеш в радостта- моята или твоята собствена, дали можеш да танцуваш лудо и да оставиш екстаза да те изпълни до последната ти клетка, без да предупреждаваш да сме внимателни, разумни или да помним ограничаващата ни човешка същност.
Не ме интересува дали историята, която ми разказваш, е истина. Искам да знам дали можеш да разочароваш някой друг, оставайки верен на себе си, дали можеш да понесеш обвинението, че си “предател”, непредавайки собствената си душа.
Искам да знам дали можеш да бъдеш предан и следователно заслужаващ доверие.
Искам да знам дали можеш да видиш красотата, дори когато тя не е красива всеки ден и дали можеш да си Извора на Божието присъствие в живота.
Искам да знам дали можеш да живееш с поражението - твоето или моето - и все пак да си в състояние да застанеш на ръба и да рискуваш отново - “ДА”!
Не ме интересува къде живееш и колко пари имаш. Искам да знам дали можеш да се събудиш след нощта на горестта и отчаянието, изтерзан и наранен до кости, и да направиш каквото е нужно да бъде направено за децата.
Не ме интересува кой си и как си дошъл тук. Искам да знам дали ще застанеш до мен в огъня и няма да се отдръпнеш.
Не ме интересува къде и какво си учил. Искам да знам какво те поддържа отвътре, когато всичко друго се руши.
Искам да знам дали можеш да бъдеш сам със себе си и дали наистина харесваш компанията си в самотните моменти.
Към родителите
Вашите деца не са ваши деца.
Те са синове и дъщери на копнежа на живота да съществува.
Те идват чрез вас, но не от вас
и въпреки че са с вас, все пак те не ви принадлежат.
Можете да им дадете любовта си,
но не и вашите мисли,
защото те имат свои собствени.
Можете да дадете подслон на телата,
но не и на душите им,
защото душите им обитават дома на утрешния ден,
който вие не можете да посетите,
дори и в мечтите си.
Може да се стремите да бъдете като тях,
но не се опитвайте
да ги направите като вас,
защото животът не върви назад,
нито чака отминалия ден.
Вие сте лъковете, от които децата ви
като живи стрели излитат надалеч.
Стрелецът вижда мишената
върху пътеката на безкрая и Той ги насочва
с мощта си, за да могат Неговите стрели
да летят бързо и надалеч.
Нека, когато лъкът се огъва в ръката на стрелеца,
да бъде за добро;
защото както обича стрелата, която лети,
Той обича и здравия лък.
Халил Джубран
Вашите деца не са ваши деца.
Те са синове и дъщери на копнежа на живота да съществува.
Те идват чрез вас, но не от вас
и въпреки че са с вас, все пак те не ви принадлежат.
Можете да им дадете любовта си,
но не и вашите мисли,
защото те имат свои собствени.
Можете да дадете подслон на телата,
но не и на душите им,
защото душите им обитават дома на утрешния ден,
който вие не можете да посетите,
дори и в мечтите си.
Може да се стремите да бъдете като тях,
но не се опитвайте
да ги направите като вас,
защото животът не върви назад,
нито чака отминалия ден.
Вие сте лъковете, от които децата ви
като живи стрели излитат надалеч.
Стрелецът вижда мишената
върху пътеката на безкрая и Той ги насочва
с мощта си, за да могат Неговите стрели
да летят бързо и надалеч.
Нека, когато лъкът се огъва в ръката на стрелеца,
да бъде за добро;
защото както обича стрелата, която лети,
Той обича и здравия лък.
Халил Джубран
Ако има светлина в душата,
ще има красота в човека.
Ако има красота в човека,
ще има хармония в дома.
Ако има хармония в дома,
ще има спокойствие в страната.
Ако има спокойствие в страната,
ще има мир в света.
Китайска пословица
Изток, запад, север, юг – все едно е. Накъдето и да си поел, просто се увери, че всяко пътуване е пътуване навътре в теб. Ако пътуваш навътре към себе си, ще обиколиш надлъж и на шир света и ще стигнеш отвъд него.
Бог се е захванал да довърши делото ти, и вътрешно и външно. Зает е изцяло с теб. Всеки човек е недовършено дело, което бавно, но неумолимо се приближава до съвършенството. Всички сме недовършено произведение на изкуството, което чака и се стреми да бъде създадено докрай. Бог се е заел с всеки от нас поотделно, защото човечеството е изящно изкуство, умел краснопис, където всяка отделно взета точица е еднакво важна за цялостната картина.
Този свят е като заснежена планина, където кънти ехото на гласа ти. Каквото и да кажеш, и добро, и зло, то ще се върне пак при теб. Затова, в случай, че някой ти мисли злото, само ще усложниш положението, ако тръгнеш да злословиш за него. Ще влезеш в омагьосания кръг на мъстта. Ето защо четиридесет дни и четиридесет нощи говори и мисли за този човек хубави неща. В края на четиридесетте дни всичко ще бъде различно, защото дълбоко в себе си ти ще бъдеш друг.
Никога не е късно да се запиташ: “Готов ли съм да променя живота си?” “Готов ли съм да се променя от вътре?”. Наистина е много жалко, ако и един-единствен ден в живота ни е същия, както предишния. Във всеки миг, с всяка нова глътка въздух трябва да се обновяваш отново и отново. Има само един начин да се родиш за нов живот: да умреш преди смъртта.
Не спирай да мечтаеш нощем, когато всички тихо спят.
Не спирай ветрове да гониш, дори когато няма път.
Не спирай брод да търсиш в мрака, след него има светлина.
Не спирай любовта да чакаш - тя идва някога сама
Не спирай да летиш свободно дори когато те боли.
Не спирай детството да носиш, в сърцето си го запази.
Не спирай да обичаш лудо живота шарен, променлив.
Не спирай да очакваш чудо... Не спирай да се чувстваш жив!
Не спирай ветрове да гониш, дори когато няма път.
Не спирай брод да търсиш в мрака, след него има светлина.
Не спирай любовта да чакаш - тя идва някога сама
Не спирай да летиш свободно дори когато те боли.
Не спирай детството да носиш, в сърцето си го запази.
Не спирай да обичаш лудо живота шарен, променлив.
Не спирай да очакваш чудо... Не спирай да се чувстваш жив!
Не допускай да угасне НАДЕЖДАТА!
Четири свещички бавно догаряха в една стая. А наоколо беше толкова тихо, че ясно можеше да се чуе техният разговор.
Първата каза:
- Аз съм МИРЪТ! Но вече никой не се грижи да съхрани жив моя пламък. Усещам, че скоро ще угасна... И не след дълго пламъкът й постепенно намаля, намаля и. Изгасна съвсем...
Втората промълви:
- Аз съм ВЯРАТА! Вече почти всички ме смятат за ненужна. Затова няма никакъв смисъл да горя повече... И когато тя замлъкна, повя лек ветрец и.. Угаси и нейният пламък...
Щом дойде редът на третата свещичка, тя първо дълбоко въздъхна, след което тъжно промълви:
- Аз съм ЛЮБОВТА! Но нямам сили да горя повече. Хората съвсем ме пренебрегнаха и вече не ме оценяват. Забравиха да обичат дори най-близките си хора. За тях аз вече не нося същия смисъл... И още не изрекла последните си думи, тя също изгасна...
В този момент вратата тихо проскърца и се отвори. В стаята влезе малко момченце и видя угасналите свещички. Учудено и с присъщата си детска наивност, ги попита:
- Вие защо сте изгаснали? Не знаете ли, че трябва да горите докрая?...
Но като не му отговориха, то приклекна кротко до тях и от очите му потекоха тъжни сълзи... В този миг се чу гласът на четвъртата свещичка:
- Не плачи, не се страхувай! Докато аз продължавам да горя, можем да запалим отново и останалите свещички. Защото аз съм НАДЕЖДАТА!
Четири свещички бавно догаряха в една стая. А наоколо беше толкова тихо, че ясно можеше да се чуе техният разговор.
Първата каза:
- Аз съм МИРЪТ! Но вече никой не се грижи да съхрани жив моя пламък. Усещам, че скоро ще угасна... И не след дълго пламъкът й постепенно намаля, намаля и. Изгасна съвсем...
Втората промълви:
- Аз съм ВЯРАТА! Вече почти всички ме смятат за ненужна. Затова няма никакъв смисъл да горя повече... И когато тя замлъкна, повя лек ветрец и.. Угаси и нейният пламък...
Щом дойде редът на третата свещичка, тя първо дълбоко въздъхна, след което тъжно промълви:
- Аз съм ЛЮБОВТА! Но нямам сили да горя повече. Хората съвсем ме пренебрегнаха и вече не ме оценяват. Забравиха да обичат дори най-близките си хора. За тях аз вече не нося същия смисъл... И още не изрекла последните си думи, тя също изгасна...
В този момент вратата тихо проскърца и се отвори. В стаята влезе малко момченце и видя угасналите свещички. Учудено и с присъщата си детска наивност, ги попита:
- Вие защо сте изгаснали? Не знаете ли, че трябва да горите докрая?...
Но като не му отговориха, то приклекна кротко до тях и от очите му потекоха тъжни сълзи... В този миг се чу гласът на четвъртата свещичка:
- Не плачи, не се страхувай! Докато аз продължавам да горя, можем да запалим отново и останалите свещички. Защото аз съм НАДЕЖДАТА!
Дал ли си трохи на птиче,
пял ли си под летен дъжд?
Искал ли си ей тъй всичко
да дариш поне веднъж?
Спал ли си под звезден покрив
на ухаещо сено?
Крил ли си сълзите топли
зад усмивка - благослов?
Пазил ли си стръкче вяра
за бездомните души?
Част от туй да си направил,
значи бил си, друже, жив.
/Вилдан Сефер/
пял ли си под летен дъжд?
Искал ли си ей тъй всичко
да дариш поне веднъж?
Спал ли си под звезден покрив
на ухаещо сено?
Крил ли си сълзите топли
зад усмивка - благослов?
Пазил ли си стръкче вяра
за бездомните души?
Част от туй да си направил,
значи бил си, друже, жив.
/Вилдан Сефер/
Можеш да познаеш Бога чрез всичко и всички във всемира, защото Бог не се свежда до джамия, синагога или църква. Но ако пак искаш да разбереш къде точно е Неговото обиталище, има само едно място, където да го търсиш: в сърцето на онзи, който обича истински.
Ако искаш да укрепиш вярата си, трябва да омекнеш в сърцето си. За да бъде вярата ти твърда като скала, сърцето ти трябва да бъде меко като перце. Заради болест, злополука, загуба или уплаха по един или друг начин всички ние се изправяме пред неща, които ни учат как да станем по-малко себични и предубедени и по-състрадателни и великодушни. Въпреки това някои от нас усвояват урока и успяват да станат по-меки, докато други стават по–непреклонни и от преди. Единственият начин да се доближиш до Истината е да разшириш сърцето си, така че то да обхване всичко човешко и в него пак да остане място за Любовта.
Какво казват децата за любовта:
„Когато някой те нарани... дори да те боли ужасно много... ти не плачеш, защото знаеш, че това би натъжило този, който те е наранил!”
Матю – 6 г.
„Любовта е...когато моята баба имаше артрит и не можеше да си лакира ноктите, моят дядо я лакираше, въпреки че той също имаше артрит...”
Ребека – 8 г.
„Любовта е... когато възрастна дама и възрастен господин са все още добри приятели, макар че се познават от дълго време.”
Томи – 6 г.
„Любовта е... когато кажеш на някого нещо лошо за себе си... и се страхуваш, че този човек няма да те обича повече заради това, което си му казал... но той те изненадва с това, че те обича още повече!”
Саманта – 7 г.
„Любовта е... когато кучето ти те ближе по лицето... въпреки, че си го оставил съвсем само цял ден!”
Мери Ан – 4 г.
„Когато някой те нарани... дори да те боли ужасно много... ти не плачеш, защото знаеш, че това би натъжило този, който те е наранил!”
Матю – 6 г.
„Любовта е...когато моята баба имаше артрит и не можеше да си лакира ноктите, моят дядо я лакираше, въпреки че той също имаше артрит...”
Ребека – 8 г.
„Любовта е... когато възрастна дама и възрастен господин са все още добри приятели, макар че се познават от дълго време.”
Томи – 6 г.
„Любовта е... когато кажеш на някого нещо лошо за себе си... и се страхуваш, че този човек няма да те обича повече заради това, което си му казал... но той те изненадва с това, че те обича още повече!”
Саманта – 7 г.
„Любовта е... когато кучето ти те ближе по лицето... въпреки, че си го оставил съвсем само цял ден!”
Мери Ан – 4 г.
"Ако някой ден почувстваш, че ти се плаче...
Повикай ме
Не обещавам, че ще те накарам да се смееш
Но мога да плача със теб
Ако някой ден поискаш да избягаш надалеч...
Не се страхувай да ме извикаш
Не обещавам, че ще те моля да спреш
Но мога да тичам заедно с теб
Ако някой ден нямаш желание да слушаш никого...
Повикай ме и...
Обещавам да бъда много тиха
Но...
Ако някой ден ме повикаш и аз не се отзова
Ела бързо при мен
Може би аз имам нужда от теб"
Повикай ме
Не обещавам, че ще те накарам да се смееш
Но мога да плача със теб
Ако някой ден поискаш да избягаш надалеч...
Не се страхувай да ме извикаш
Не обещавам, че ще те моля да спреш
Но мога да тичам заедно с теб
Ако някой ден нямаш желание да слушаш никого...
Повикай ме и...
Обещавам да бъда много тиха
Но...
Ако някой ден ме повикаш и аз не се отзова
Ела бързо при мен
Може би аз имам нужда от теб"
"Ще дойде ден, когато хората
ще покорят пространството,
ветровете, приливите и гравитацията
и Бог ще ги дари
със сила да се покорят на любовта.
Тогава, за втори път в историята
на света, хората ще открият огъня."
Тейар дьо Шарден
ще покорят пространството,
ветровете, приливите и гравитацията
и Бог ще ги дари
със сила да се покорят на любовта.
Тогава, за втори път в историята
на света, хората ще открият огъня."
Тейар дьо Шарден
"Имаме нужда от четири прегръдки дневно, за да оцелеем. Имаме нужда от осем прегръдки, за да поддържаме добрата си форма. Имаме нужда от дванадесет прегръдки всеки ден, за да растем."
Вирджиния Сетайър
Вирджиния Сетайър
"Раздавайте любов щедро навсякъде, като започнете най-напред със своя дом. Дарете с любов децата, съпругата или съпруга, съседите...Нека, когато някой се разделя с вас, да се чувства по-добър и по-щастлив. Бъдете олицетворение на Божията доброта - доброта, която е изписана върху лицето ви, която струи от очите ви, която искри в усмивката ви и блика в топлия поздрав."
Майка Тереза
Майка Тереза
"Ако знаете, че скоро ще умрете и можете да се обадите само веднъж по телефона, на кого бихте се обадили и какво бихте му казали? А защо още чакате?"
Стивън Ливайн
Стивън Ливайн
"Животът е тъма, ако няма порив
а всеки порив е сляп, ако няма знание
а всяко знание е суета, ако няма труд
а всеки труд е напразен, ако няма любов!"
Джубран Халил Джубран
а всеки порив е сляп, ако няма знание
а всяко знание е суета, ако няма труд
а всеки труд е напразен, ако няма любов!"
Джубран Халил Джубран
Веднъж на острова на чувствата било съобщено, че островът ще потъне. Затова всички приготвяли своите лодки и напускали. Останала единствено любовта. Тя искала да закриля до последния възможен момент. Когато островът потъвал вече, тя решила да потърси помощ.
Богатството минавало наблизо в една огромна лодка. Любовта попитала: “Богатство, можеш ли да ме вземеш със себе си?”. А то отвърнало: “Не, не мога. Има много злато и сребро в лодката ми и няма никакво място за теб.” Любовта решила да попита суетата, която също минавала наблизо в красив плавателен съд. “Суета, моля те, помогни ми!”
“Не мога да ти помогна, любов. Ти си цялата мокра и можеш да ми повредиш лодката.”
Тъгата била също наблизо и любовта я помолила за помощ. “Нека да тръгна с теб, тъга!”
“О любов, толкова съм натъжена, че имам нужда да остана сама.”
“Ела, любов. Аз ще те взема!”
Това бил един от старейшините на любовта. Тя се почувствала толкова благословена и преливаща от радост, че забравила да попита за името на старейшината. Когато пристигнали на суха земя, старейшината си тръгнал по своя път. Любовта изведнъж осъзнала колко много му дължи и отишла при знанието. “Кажи ми кой ми помогна?” “Това беше времето”, отвърнало знанието. “Времето ли, но защо ми помогна то?” Знанието се усмихнало с дълбоката си мъдрост и отговорило: “Защото само с времето и мъдростта сме способни да разберем колко велика е любовта.”
Богатството минавало наблизо в една огромна лодка. Любовта попитала: “Богатство, можеш ли да ме вземеш със себе си?”. А то отвърнало: “Не, не мога. Има много злато и сребро в лодката ми и няма никакво място за теб.” Любовта решила да попита суетата, която също минавала наблизо в красив плавателен съд. “Суета, моля те, помогни ми!”
“Не мога да ти помогна, любов. Ти си цялата мокра и можеш да ми повредиш лодката.”
Тъгата била също наблизо и любовта я помолила за помощ. “Нека да тръгна с теб, тъга!”
“О любов, толкова съм натъжена, че имам нужда да остана сама.”
“Ела, любов. Аз ще те взема!”
Това бил един от старейшините на любовта. Тя се почувствала толкова благословена и преливаща от радост, че забравила да попита за името на старейшината. Когато пристигнали на суха земя, старейшината си тръгнал по своя път. Любовта изведнъж осъзнала колко много му дължи и отишла при знанието. “Кажи ми кой ми помогна?” “Това беше времето”, отвърнало знанието. “Времето ли, но защо ми помогна то?” Знанието се усмихнало с дълбоката си мъдрост и отговорило: “Защото само с времето и мъдростта сме способни да разберем колко велика е любовта.”
ЖИВОТЪТ НЕ СЕ МЕРИ С БРОЯ ВДИШВАНИЯ, А С МОМЕНТИТЕ, КОИТО СПИРАТ ДЪХА НИ!
Джордж Гарлин
Когато съпругата на Джордж Гарлин починала, Гарлин, известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години, написал тази невероятно изразителна статия, толкова уместна и днес.
Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме до луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри неща.
Пречистихме въздуха, но замърсихме душите. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.
Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете “изтриване”.
Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.
Запомнете и казвайте “Обичам те” на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.
Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.
Джордж Гарлин
Когато съпругата на Джордж Гарлин починала, Гарлин, известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години, написал тази невероятно изразителна статия, толкова уместна и днес.
Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме до луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри неща.
Пречистихме въздуха, но замърсихме душите. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.
Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете “изтриване”.
Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.
Запомнете и казвайте “Обичам те” на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.
Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.
Ако влезеш в градината на моето сърце
"Смоковниците разтвориха пъпките си и цъфналите лози в лозята издават благоухание. Стани, моя мила, хубавице моя, излез!”
/Песен на песните/
Ако влезеш в градината на моето сърце, първо, измий се в кръвта на Единствения, Божествения и Съвършения, Който пречиства всичко. След това измий само нозете си в собствената си кръв, защото много пътеки си изходила и кал изгазила...
Ако влезеш в градината на моето сърце, пристъпвай тихo и безмълвнo, за да чуеш музиката му.
Не късай цветята й. Те са останали толкова малко. Преди теб без жал ги късах и щедро ги раздавах... Защо?
Ти само вдишай нежния им аромат и радвай им се!
Ако влезеш в градината на моето сърце, посади по едно цвете. Знаеш ли как се садят цветя в градините на сърцата? Изкопаваш ямата на страданието. Откъсваш цветето от собственото си сърце. Благославяш го с любовта си. Напояваш го с молитвата си. И се грижиш за него, както майка се грижи за първата си рожба.
Влезни в градината на моето сърце с химна на обичта. Прегърни ме с ръцете си, топли като два слънчеви лъча. Целувките ти да носят изцеление. Гласът ти да гали с нежността си като пеперудени крила.
И застани до мен заедно да садим цветята на истината и добротата. За да възкликнат човеците:
- Блазе на този, който намери съвършената любов и благословената любима!
Ако влезеш в градината на моето сърце, остани завинаги в нея като най-красивото и чистото цвете. Това вече е любовта – истинската и вечната. По-силна от смъртта. По-дълбока от океана. И нейният Връх стига чак до небето. На него се събират и ангелите.
Тимотей МИХАЙЛОВ
"Смоковниците разтвориха пъпките си и цъфналите лози в лозята издават благоухание. Стани, моя мила, хубавице моя, излез!”
/Песен на песните/
Ако влезеш в градината на моето сърце, първо, измий се в кръвта на Единствения, Божествения и Съвършения, Който пречиства всичко. След това измий само нозете си в собствената си кръв, защото много пътеки си изходила и кал изгазила...
Ако влезеш в градината на моето сърце, пристъпвай тихo и безмълвнo, за да чуеш музиката му.
Не късай цветята й. Те са останали толкова малко. Преди теб без жал ги късах и щедро ги раздавах... Защо?
Ти само вдишай нежния им аромат и радвай им се!
Ако влезеш в градината на моето сърце, посади по едно цвете. Знаеш ли как се садят цветя в градините на сърцата? Изкопаваш ямата на страданието. Откъсваш цветето от собственото си сърце. Благославяш го с любовта си. Напояваш го с молитвата си. И се грижиш за него, както майка се грижи за първата си рожба.
Влезни в градината на моето сърце с химна на обичта. Прегърни ме с ръцете си, топли като два слънчеви лъча. Целувките ти да носят изцеление. Гласът ти да гали с нежността си като пеперудени крила.
И застани до мен заедно да садим цветята на истината и добротата. За да възкликнат човеците:
- Блазе на този, който намери съвършената любов и благословената любима!
Ако влезеш в градината на моето сърце, остани завинаги в нея като най-красивото и чистото цвете. Това вече е любовта – истинската и вечната. По-силна от смъртта. По-дълбока от океана. И нейният Връх стига чак до небето. На него се събират и ангелите.
Тимотей МИХАЙЛОВ
ПРОЩАЛНОТО ПИСМО НА МАРКЕС
Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.
Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.
Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!
Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.
Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им...
Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта.
На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората... Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят, че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръста на баща си, го пленява завинаги.
Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко, само когато трябва да му помогне да стане.
Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш.
Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.
Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото, ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш.
Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш. Покажи на приятелите си какво означават за теб.
Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.
Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.
Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!
Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.
Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им...
Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта.
На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората... Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят, че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръста на баща си, го пленява завинаги.
Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко, само когато трябва да му помогне да стане.
Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш.
Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.
Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото, ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш.
Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш. Покажи на приятелите си какво означават за теб.
Защо жените плачат
Едно малко момченце попитало майка си:
-Мамо, защо плачеш?
-Защото съм жена - отговорила тя.
-Не разбирам - казало детето. Майката го прегърнала и отвърнала:
-Никога няма да разбереш.
По-късно момченцето попитало баща си:
-Защо мама плаче, когато изглежда, че няма причина?
-Всички жени правят така - било всичко, което бащата успял да обясни.
Момченцето пораснало и станало голям мъж, но все още се чудело защо жените плачат. Най-накрая попитал Господ:
-Боже, защо жените плачат толкова лесно?
Господ отговорил:
-Когато създавах жената, тя трябваше да бъде нещо много специално. Направих я достатъчно силна, за да носи бремето на този свят и въпреки това толкова нежна, че да може да носи утеха. Дадох й вътрешна сила, за да може да ражда деца и да понася непокорството им, с което толкова често се сблъсква. Дадох й твърдост, която й помага да продължи тогава, когато всички други се отказват, да се грижи за семейството си даже да е болна и изморена, без да се оплаква. Дадох й чувствителност, за да обича децата си при всякакви обстоятелства - дори тогава, когато те я нараняват. Дадох й сила да помага на своя съпруг, когато той греши, създадох я от реброто му, за да пази неговото сърце. Дадох й мъдрост, за да знае, че добрият мъж никога няма да нарани своята жена, но понякога я изпитва, за да види дали ще бъде до него винаги и във всичко, без да се колебае. И най-накрая, дадох й сълзи. Тя има право да плаче, когато има нужда. Виждаш ли, моето момче - казал Господ - красотата на жената не е в дрехите, които носи, фигурата, която има, или начина, по който си прави косата. Красотата на една жена се вижда в нейните очи - мястото, където живее любовта.
-Мамо, защо плачеш?
-Защото съм жена - отговорила тя.
-Не разбирам - казало детето. Майката го прегърнала и отвърнала:
-Никога няма да разбереш.
По-късно момченцето попитало баща си:
-Защо мама плаче, когато изглежда, че няма причина?
-Всички жени правят така - било всичко, което бащата успял да обясни.
Момченцето пораснало и станало голям мъж, но все още се чудело защо жените плачат. Най-накрая попитал Господ:
-Боже, защо жените плачат толкова лесно?
Господ отговорил:
-Когато създавах жената, тя трябваше да бъде нещо много специално. Направих я достатъчно силна, за да носи бремето на този свят и въпреки това толкова нежна, че да може да носи утеха. Дадох й вътрешна сила, за да може да ражда деца и да понася непокорството им, с което толкова често се сблъсква. Дадох й твърдост, която й помага да продължи тогава, когато всички други се отказват, да се грижи за семейството си даже да е болна и изморена, без да се оплаква. Дадох й чувствителност, за да обича децата си при всякакви обстоятелства - дори тогава, когато те я нараняват. Дадох й сила да помага на своя съпруг, когато той греши, създадох я от реброто му, за да пази неговото сърце. Дадох й мъдрост, за да знае, че добрият мъж никога няма да нарани своята жена, но понякога я изпитва, за да види дали ще бъде до него винаги и във всичко, без да се колебае. И най-накрая, дадох й сълзи. Тя има право да плаче, когато има нужда. Виждаш ли, моето момче - казал Господ - красотата на жената не е в дрехите, които носи, фигурата, която има, или начина, по който си прави косата. Красотата на една жена се вижда в нейните очи - мястото, където живее любовта.
Живот без любов не е живот. Не се питай към каква любов се стремиш - духовна или материална, божествена или земна, източна или западна. Започнеш ли да делиш нещата, възниква ново и ново делене. Любовта няма етикети, няма определения. Тя просто е това, което е. Любовта е жива вода, а влюбеният е душа от огън! Светът се върти по друг начин, когато ОГЪНЯТ обикне ВОДАТА!
~ . ~ . ~
Из книгата "Любов"
Автор - Елиф Шафак
~ . ~ . ~
Из книгата "Любов"
Автор - Елиф Шафак